26 септември 2010 г.

За всички майки

Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала,
за близост не, а за раздяла.

Додето майката усети,
изтръгва и го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар буквар.,

Остава майката сама,
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка.

Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва.
И първа дума пишат двата,
и то се знае - тя е МА-МА.

Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват и го от ръцете -
казарма, работа, жени,
а пък жените са едни...

Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги.
Проплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира, че го е създала,
за близост не , а за раздяла.

И вече не до рожба близка ,
да бъде близо мама иска.
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама.

Обратното желае само,
синът да не извика "мамо".
Да не извика "Мамо" , "Мамо",
синът в нещастие голямо!

А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма.
И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща.

И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда ,
сама към своята надежда. 

AZ-PETROVAСподеляне AZ - PETROVA